Във СБП* изпаднали в амнезия –
забравили какво е туй поезия!
 

“ХуЛите” са като Хималаите –  
пълни с поетични върхове!  
 

През месец март лисиците крещят.
И котките се любят без умора.
А ние сме животни като тях.

Уж беше блъф онази катастрофа,
в която милата на всички ни Дакота 
внезапно се прости с живота мил, 

На 2 октомври тази (2007) година се навършват 15 години от смъртта на баща ми.
 
Това са някои от спомените ми за него – като един малък жест на признателност и преклонение пред паметта му!

След наводненията,
сушата,
след горските пожари,

Аз познавам трийсет знаци,
трийсет храбреци-юнаци!
Тези славни трийсет знаци,

Реките тръгват 
от сърцата на планините
и търсят морето, 

                                     "Пазете поета!” /Г. Константинов/
Поетът, ако е поет голям,
със всяка пречка ще се справи сам!

Когато ми кАза:
- Върви си! Всичко е свършено!  -
земята изчезна под краката ми.

Девети май!
Омайна, дивна вечер!
Отметнали главите си назад,

 
                               Господ не обича свещи да му палят,
                       псалми да му пеят, в църкви да го славят!