Известно е какво е юбилей – в приветствия хвалебствия се леят, и разговорът винаги страни на спомена към светлите страни.

Такъв беше и 80 годишният юбилей на БНР. Голям юбилей! И някогашните “Сто години Ленин”, и “2000 години Исус Христос” засенчи.
Проглушиха ни ушите – с хвалби и самохвалби, приветствия, награди.
Осемдесет години  в служба на народа!
А може би 80 години в служба и угода на властниците?

“По радиото някой шумно спори.
С кого не знам. А може би с народа?
Говори си и нека си говори –
нали затуй му плащат хората.”

Такова го е определил радиото поетът - противонародно и продажно. Говорело е това, за което му плащат властниците.
А как са се отнасяли към предаванията му хората?

“Във кафенето някой се изсекна
и дълго три със здравите опинци.
Огледа се и каза, уж полека:
“Комай ни лъжат тия синковци.”

Обърнете внимание на думите “огледа се”. Защото да се усъмниш в това, което говори БНР, е било много опасно.

Такова е било радиото в първите девет години от създаването си – от 1935 до 1944 година. Радио на фашистки режими. На онези, които запечатваха радиоапаратите, за да не могат хората да слушат нищо друго, освен него. Лъжело е и заблуждавало. Агитирало е и пропагандирало против Съветския съюз, пропагандирало и агитирало е за включването ни във войната на страната на агресорите, приветствало е обявяването от България на война на Англия и Америка.
А истината я е казвало друго радио – онази радиостанция “Христо Ботев”, по която е говорел Станке Димитров.

Следващите 45 години пък е било радио на тоталитарната държава. На комунистическата пропаганда, за която посткомунистическите властници твърдят, че не се е различавала от фашистката. И че в тези 45 години пак не е говорело истината. Че истината за България и за света я е казвало друго, чуждо, още по-скъпо платено радио –  радио “Свободна Европа”.

Следващите 26 години пък е радиото на прехода. На сбъркания, безкраен преход,  който докара България до трета национална катастрофа. Направи я най-бедната, най-разорената, най-корумпираната, с най-нещастния народ държава.
И най-голямата вина за сбъркания преход пак е на четвъртата власт – властта на медиите. С лъжите и измамите, които ръсеха, успяха да оглупят, да измамят и залъжат  цял един народ. Предоставяха трибуна предимно на некомпетентните, кариеристите и измамниците. Без да им задават точните въпроси, от които да лъсне цялата им продажност или некомпетентност.

Такова е било БНР през десетилетията, няма какво да се лъжем. И няма какво да му се сърдим – то е държавно, а държавата е инструмент за потискане на народа от класата, която е на власт. БНР е национално само дотолкова, доколкото се издържа от данъкоплатците.

Да, радиото не е само политика. Има и много други предавания – забавни, развлекателни, образователни, спортни … Които, макар че и върху тях е тегнела някаква  цензура, били са и са любими на хората. Открило е и е дало трибуна и старт в живота за много таланти – певци, композитори, артисти. Било е време, когато ”герои на нашето време” са били героите на труда, и когато по радиото е звучала предимно българска музика, и българските песни са били красиви и като мелодии, и като текстове, а певиците  не само красиви, но и морални. “Добро време – добри песни, лошо време – лоши песни”, както пише Некрасов.
   
А и днес, когато страната ни е едва на стотно място по свобода на словото, и на власт са олигарсите, можем ли да очакваме от БНР истината?
И днес правдата наричат кривда, а кривдата – правда.  Приятелите рисуват като врагове, а враговете представят за приятели, контрареволюциите представят за революции, жертвите на агресията за агресори, а агресорите – за жертви.
Вярно, имало е, има и ще има  и честни и достойни журналисти, които имат смелостта или неблагоразумието да търсят и говорят истината, но тях системата дълго не ги търпи – и предаванията им ще се спират, и рано или късно системата ги изхвърля.

А наистина ли БНР, като е “Властелинът на ефира”, е и най-любимото радио?
Влизал съм в производствени цехове, където ТВ няма как да се гледа, но радио се слуша. И обикновено до радиоапарата (за да не го превключват, което е дразнещо), има  табелка: “Тук се слуша БГ радио”. Или “Тук се слуша радио Веселина”.  И т.н. Но никъде не видях надпис “Тук се слуша радио Хоризонт”. 
Колата, с която отивах на работа, през деня я караха различни хора. Понякога сутрин оставях радиото на “Хоризонт”, но вечер никога не го заварвах на тази станция – защото никой от шофьорите не го слушаше.
Само за един човек знам, че непрекъснато само радио “Хоризонт” е слушал – за премиера Пламен Орешарски. И какво стана – правителството му дори и половин мандат не можа да изкара.
Но защо хората слушат “БГ радио”,  “Веселина”, “Радио 1” и пр., а не “Хоризонт”? 
Защото по радио Хоризонт българска музика рядко се чува (като изключим някои авторски предавания, “По първи петли”  и “По нашенски”). Всичко е англоезична какафония. Англоезични песни, текстовете на които народът не разбира. Това особено дразни хората от селата, които по неволя могат само БНР да слушат.  Защото песен без текст е половин песен, тя е като птица с едно крило. А няколкото български песни, които се пускат, освен че на пръсти се броят, но са и много стари. И цензурата и автоцензурата (която също няма от какво друго да е, освен от страх) са толкова силни, че руска песен в българския ефир от много години не е прозвучавала.
А и повечето от проблемите, които се обсъждат, са за разсейване и отвличане на вниманието от основните проблеми на хората и държавата.
Някога най-скучно предаване ни беше “Бюлетин за нивото на река Дунав”. Днес много неща му съперничат. На първо място рекламите – на всеки половин час новини, а преди и след тях едни и същи затъпяващи реклами. Съперничат му и спортните предавания – прекалено дълги, с изброяване на имената и класацията на никому неизвестни чуждестранни отбори и спортисти. Съперничат му и някои музикалните предавания – с имената и биографиите на чуждестранни, никому неизвестни певци и състави. А сутрешното над триминутно изброяване на предавателите, които излъчват програмите на БНР, и на честотите, на които те работят, е толкова ненужно. Поне да не го правеха всяка сутрин.

Това казвам аз за БНР, пък който не иска такива неща да слуша, да си затъкне ушите