През месец март лисиците крещят.
И котките се любят без умора.
А ние сме животни като тях.
И стига сме се правили на хора!

Във всекиго от нас се крие звяр.
А ти, по гъвкавата си походка,
по древния шумерски календар,
по нрав, по страст и по душа - си котка!

И аз - по страст и по мерак - съм котарак!
Аз всички котараци ще прогоня!
Ще ги разгоня всичките, и сам -
на керемидите ще те догоня!

Ще те затисна в лапите си аз,
и - побеснял от обич - ще лудувам!
Ще те прегръщам нежно и - в захлас -
мъха над устните ти ще целувам!

А после ще изпаднеме във транс,
и покривът под нас ще затрепери!
Ни рис, ни тигър, ни хипопотам -
не би могъл със мене да се мери!

А после ще се срутим на снега.
И нов снежец следите ти ще скрие.
А аз ще си остана да лежа,
и нека бяла смърт да ме убие!

Котешки откровения

Красива съм.Изящна.Грациозна.
Понякога съм палава,игрива.
А друг път-тайнствена.Мистериозна.
Или пък просто съм сънлива.

Очите ми са искри разпиляни
във вирчета от светлина събрани
да омагьосват,милват и раняват.
Понякога лекуват рани.
Но никога не се забравят.

Копринена съм.Кадифено мека.
Така гальовна,ласкава и кротка.
Обичам да пристъпвам тихичко,полека,
навсякъде се вра-нали съм котка.

И във сърцето ти така се шмугнах,
че ти дори не ме усети-
нали съм като литнал пух безшумна,
нали съм крехка,нежна...Като цвете.

Ала и досега не съм разбрала
дали си вече с мен наясно.
Усещаш ме едва тогава,
когато те захапя.И одраскам.

Но, знаеш-в котешката ласка
душа на хищник се прикрива.
Бях мъничка-едва те драсвах.
Сега пораснах.И убивам!

Ти тъй си ласкава и тъй добра,
докато нокти в лапите си криеш!
Да бъда с теб, а после - да умра!
А после можеш и да ме убиеш!

Благодаря ти, Христам! Коментарът ти е достоен и като поезия, и като предизвикателство!