Във СБП* изпаднали в амнезия – забравили какво е туй поезия!   Ами сега? Какво, какво да правят – с такъв проблем как могат да се справят?   Не се ли справят, зле ще си изпатят! И те измислили критици да изпратят, които, ако някъде поезия открият, и има начин как да я добият, да я доставят в ето тоз салон и тук ще я държат за еталон.   И появи ли се отнякъде поет, ще вземат ред от него, или два, или куплет, и с еталона като ги сравнят, да могат обективно да решат: това поет ли е или не е поет!   Не, няма нужда да се ходи в Полинезия – България е пълна със поезия!   Във Рила, в Пирин, в Странджа, в планините – тя е във въздуха и по крилата на орлите; във равнините – над вълните на житата се люлее; в реките, в бистрите води на езерата грее ...   А времето е било посред лято.   Поетите, известно е,  се дърлят яко, ала критиците са дружно ято!  Събрали се, умували, кроили, и след това като един решили: поезията, има ли я, ще е само  във езерцата покрай Ропотамо!   Решението взели са, и ето: пристига групата им край морето. На пясъка на плажа се съблекли и две недели здравата се пекли! Все пак, в деня, преди да си заминат, решили и край езерцата да наминат.   А в езерцата лилии цъфтят! И бели лебеди в водите плуват! Пчеличките жужат! Орли кръжат! Люлеят клонки дъбчетата млади! Свирукат птички и звънят цикади! Поезия!   Такова чудо още невидели, критиците стояли онемели!   Но най-големият критик казал: - Да не забравяме, че сме критици с модерни възгледи, а не лаици! Поезията ще я дирим в дълбините - тя всякога е скрита за очите!   Към дъното на изерцето задълбал, и буца кал от него изкопал.    Завили тази кал в торбичка от найлон, натварили я на един фургон, и в София, в въпросния салон са я поставили за еталон.   ``` Прятелю, това щом прочетеш, уверен съм, че сам ще разбереш, защо най-талантливите поети от критиката ни са неприети, а вечно се лансират там и тук, които пишат стихове-боклук! --- *СБП – Съюз на българските писатели. 09.03.2009
  УСМИВКАТА НА ЗАЛЕЗА КЪРВИ   В небе
от черни дупки
и звезди,
Луната е
среднощна поетеса.

Усмивката на залеза
кърви,
и меси
розово тесто
Тристеса.

За да нахрани
гладните души,
тя, милата,
и ден и нощ се трепе!

А жаждата им
ще я утоли
с амброзия
Д`Амброзио Джузепе.

В седефените ми рога
гнездят орли.

На баба ти хвърчилото
бръмчи
пригласяйки
на сонма на щурците.

Край Ропотамо светят
бели лилии,
а сини
водни кончета летят
и ръсят цветовете им
с отрова.   13.04.2005 ____ *Пародия на стихотворение с несвързани самоцелни метафори. Тристеса  - поетеса и преводачка на Д`Амброзио Джузепе.   ТЯЛОТО (хипермодерна поезия)

Започвам своя стих.
И за начало
изписвам първата му дума:
"Тялото!"

И толкова. Това е! Цялото!

(Читателю -
оттук натам
за всичко ти решаваш сам!

Облечено или събуто,
с какви да бъде атрибути
и със какви да бъдат площи,
да бъде мъж или жена -
е твое право и вина!

И го използвай както можеш!

Легни със него в брачно ложе,
гали го и му се любувай,
прегръщай го и го целувай,
или препускай на възбог -
направо в божия чертог,
ругай го и го обожавай...!

Каквото искаш! Сам решавай!

А и финалът е отворен -
за него сам си отговорен!

И ако въпреки това,
че имаш пълна свобода,
от тоя стих не си доволен,
не друг, а сам си си виновен!)   01.07. 2006 ___ Пародия на ситуативна поезия с нейната недоизказаност, като се предоставя на читателя възможността сам да открие идеята и финала на стихотворението.     КОГАТО ПОЛУДЕЯ НЯКОЙ ДЕН   Когато полудея някой ден,
ще видите, Хулитери любими,
какъв голям поет се крие в мен!

Калипсо само леко
да ми смигне
и рейтингът ми мигом ще се вдигне!

Несвързано ще почна
да говоря,
със камъни и с духове ще споря,
ще тръгвам
и на изток, и на запад,
ще лапам киселец и лапад,
ще ръся глупости
без някой да ме спира,
така че никой да не ми разбира.
Ще си метафорнича
нито в клин, нито в ръкав.
Ще демонстрирам
заядлив,
просташки нрав...

И с още по-приятно
нещо ще ви слисам:
ще му разгоня майката на правописа!

Ще почвам
изречението с точка,
а пък ще го завършвам с главна буква!

(Я!
Вече да изкрейзвам
май започнах -
че тази мисъл току що ми щукна!)

Така че,
колкото и да им бъде криво,
ще ме признаят Руми Райк и Ксиу!

Възможно е дори
Уичи и Угупу -
и те да ме приемат в свойта група!

Когато полудея някой ден,
ще видите, хулитери любими,
какъв голям поет се крие в мен!   21.07.2006   ____ Пародия на маниерната модернистична поезия, в сайта представители на която са Угупу, Руми Райк, Уичи, Ксиу и др.     СРЕЩА С КСИУ   На пясъка,
край плажа на Поморие,
захвърлен бе ръждясал морски буй.
А пък до него,
тъжно и унило,
стоеше смачкан и слънчасал хуu.

Минаващите
се извръщаха гнусливо.
Но гледам - то не било хуu. Самият Ксиу!

Във погледа му -
кротка мисъл на добиче!

И се усмихва мило като куче,
в което се е спънало момиче!

Погледнах го и поздравих учтиво:

- В какво така си се загледал, Ксиу!

- Красиви риби тичат по тревата
и носят номерца върху краката.
На левия и десния си глезен!

- Със нещо мога ли да съм полезен?

- Морето затвори във раковина.
Да мога покрай нея да премина!

- Къде си тръгнал? Стой си тук човече!

- Итака, островът, в главата ми потече.
Ерусалим все пак.

- А, так-так-так-так-так-так-так-так-так!
И там ще имат нужда от глупак!

- Във Хиндукуш и онзи свят е този.
Пъхни се в щепсъла и ще вибрираш.
И толкова е меко да умираш.   25.07.2006   ___ Подигравателна пародия на стила на писане на Угупу, той и Ксиу. Подигравка и с ника му – “хуи”, с който същият се подписва, и който уж трябвало да се чете “ксиу”.     МОДЕРНИТЕ ПОЕТИ   Има във Хулите странни предмети:
те се наричат модерни поети.

Ходили ли са на школо - не знам;
ни на какво са ги учили там.

Сякаш са циганчета първолаци –
пишат, но без препинателни знаци!

Паузи, маузи, точки и прочее,
скобки, кавички и многоточия,

чуденки, питанки, скобки, тирета –
казват си: “- Глупости на търкалета!

Нито ни пука, ни ни засяга!
Който му трябват – да си ги слага!”

Не, не мислете за мен, че роптая!
Аз съм човек образован и зная:

туй е полезна и хубава мода!
Скоро така ще пропише народа!

И - за България - ще си изпишем
клавиатури с по-малко клавиши!

Средства напразно защо да хабим –
и от клавишите да поспестим!   28.02.. 2007.   ___ Сатира срещу модернистичния начин на писане – без главни букви и препинателни знаци.   ТАЛАНТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ КОНЦЕНТРИРА   Един поет използва девет(!) ника!   Не зная с девет ника как се справя: на вичерна проверка ли ги вика, та някои от тях да не забравя?!   - Защо - запитах го, - си с девет ника? Май множко са - един не ти ли стига? Дори и воин с бойна колесница  два коня впряга, максимум - квадрига!    - Във два-три ника аз не се побирам - в мен дарбите отвсякъде извират! С един ник плача, с втория – се смея; въздишам с третия, с четвърти - песни пея; с един ник пиша оди, с друг балади; един сече, а другият те глади; с един съм умен, с другия съм тъп! И всеки ник отъпква собствен път! И в деветте си ника съм различен, ала във всички и навред - отлѝчен!

- Грешиш, приятелю! Дори да е велик, за да успее и да прогресира, талантът трябва да се концентрира в една насока и с единствен ник!  
Че който в много дарби се увлича, на патицата скоро ще прилича. И тя различни дарби притежава – с краката тича, в въздуха лети, в водата плава!   Ала понечи ли да се сравнява: не е бегач – до земните бегачи, нито плувец – до водните плувци, нито летец – с въздушните летци!   *** Талантът, даже и да е велик, за да успее и да прогресира, чрез воля трябва да се концентрира в една насока и с единствен ник!    __     АЗ СЪНУВАХ, ЧЕ ЛЯТО Е ВЪН   "Искрени поздравления! Браво!
Казвам това с клепки на Ж, ноздри на Ф, уста на О,
вежди на Л, зъби на Щ, чело на Е, ръце на Т, пръсти на X...” /Белин/."

Аз сънувах че лято е вън
и вървях сред море от пелин.

И видях едни ноздри на Фъ
и си казах: “- Това е Белин!

Виж й клепките – сякаш са Жъ,
от осили на цъфнала ръж!

А пък чЕлото сякаш е Е
и опира в самото небе.

Двете вежди под него са Лъ –
като лък над зъбите на Щъ!

И със пръстите с форма на Хъ
(от ръцете си с форма на Тъ),

пъха нещо в устата си О!
Нещо вкусно ще е, но какво?!

Я, метафора май че е взела!
Явно - пак Харамия е чела!”   30.03. 2007.   ___ Иронизиране на Белин по повод репликата й във форума за “Жабешката поезия”.     НАПИСАХ ОТЗИВ НА ЕДИН ПОЕТ   Написах отзив на един поет:

“Изваял си един красив букет!

Метафори и звучни рими има,
идеята е ясно уловима,
но, според мен,
в последния куплет,
на предпоследния му ред, накрая,
да има една мааалка запетая!”

Поетът бе направо изумен:

- Дошъл си да ме критикуваш? Мен!
И не усещаш, че изглеждаш смешен!
Разбирам - ако беше сам безгрешен!

Обаче, щом ще се заяждаш с мен,
и аз към теб ще бъда откровен:
като поет си жалък и нищожен,
а пък като характер – невъзможен!....

Кажи какво е цезура? Не знаеш!
Като не знаеш, трябва да си траеш...!

Така бездарието ми,
(и мене целия), описа,
че разумът ми просто се стъписа!

Заръкопляскаха му:

- Браво, браво!
Чудесно му го каза!
Имаш право!
За сламката в очите ще обижда,
а пък гредата в своето не вижда!

Сразен,
във ъгъла на сайта се покрих,
и вече думичка не промълвих.
Дори едва не се самоубих!

Заслужих си го!
Жалък съм и смешен -
да се обаждам, без да съм безгрешен!

Сега,
дори понякога да се преструвам,
за нищо никого не критикувам.

“Усмивчици! Привет! Гласувам с 5!”

И всичко е по мАсло и по мед!   22.08.2007..   ___ Сатира срещу подобен начин на реагиране и на най-малката критична бележка .     НЕ ТОКУВАТ В ГОРАТА ГЛУХАРИТЕ   Хладна есен обжари върхарите.

Не токуват в гората глухарите!
Не проскърцват дърветата, старите -
рецитали си правят глосарите.

В стиховете - модерни, съвременни,
няма ритъм, ни смисъл, ни рима.
Само чиста поезия има.

Идва зима.   18.10.2008.   ___ Ирония към поетите от сайта “Глосар” – най-яростни противници на Ангар и неговата “архаична” поезия.   22.08.2007.   ПОЕТ СИ ПРАВИ РИМЕНА ЧОРБА   Вчера бе събота, днес е неделя.
Рано напуснах свойта постеля.

“Днеска на писане ще се отдам,
малко поезия ще си създам!”

Там, в планината има река –
тя се нарича “Римна река”.
С меки, не много бързи води,
светли и гъвкави като змии.
Плуват из нея всякакви рими –
бистри, искрящи, неукротими!

(Има и в пясъка рими от злАто,
ала е нужно търкане яко
някаква рима да заблести,
тъй че стиха ти да освети!)

Газих оттука, гледах оттам,
как да си хвана рима - не знам!

Слушам - по пътя талига минава.
Плетени кошници в нея продават.
Бе продавачът циганин чер –
купих от него огромен панер.

И го поставих под водопада,
тъй че водата в него да пада.

Паднаха в него всякакви рими –
бързи, искрящи, неукротими.
Скачат, подскачат, плъзгат се, шават –
дето ги сложа, там не остават!

Тъй че с чукчЕто си ги убих
и във панера ги подредих.

Вземам оттука, слагам ги там -
няма поезия даже и грам!

Жива поезия от мъртви рими -
как ще направиш, хайде, кажи ми?

Без силна обич – пламтяща лава,
без гняв и болка – куплет не става!

А пък от рими – цяла торба.
И си направих римена чорба!   16.10.2008.  ____ В потвърждение на правилото, че римите в римния речник са само думи. И че само поетът, като ги свърже с …, ги прави рими.      БЪДЕЩЕТО НА ПОЕЗИЯТА     Прочетох негов стих. То бяха само думи, думи, думи. Без запетайки и без знаци помежду им. Не знаеш просто как да ги четеш – къде да си поемеш дъх, къде да спреш.   Добре – казах - си ги нанизал тези думи, но постави и малко знаци помежду им! Защото на места, тъй ми се струва, човек се чуди как да те тълкува.   А пък - известно е от памтивека, как зарад запетайчица една, едва не са обесили човека!   Но поетът гневно ме изпсува:   - Който както ще да го тълкува – мен това  не ме интересува!   От отговора му ме осени как ще творят във бъдещите дни!   От речника, без смисъл и без ред, ще късат думичките най-напред. И ще ги хвърлят в някакъв казан, или във тенджера, или в тиган. Ще ги разбъркват със черпак или с лъжица. А после с друга, собствена лъжица, читателят от тази смес ще си гребе и щото му се падне – ще чете.   Навярно четенето ще е сложно, бих казал даже – ще е невъзможно.   Но само туй “Поезия” ще се нарича, а всеки други стил ще се отрича!   25.05.2009 ______ Ирония по повод модернистичния начин на писане без препинателни знаци и честият отговор, когато запиташ някой поет какво е искал да каже със стихотворението си: "Стиховете си не коментирам. Написал съм ги, а кой както иска – така да ги разбира.”