Замислил бях гласа си да продам – 
и аз на Гергьовден месо да ям.

Но прокурорът ми попречи:
- Стой!
Не може тъй – гласът ти не е твой! 

- Че как да не е мой? – му възразих. – 
Нима за него малко си платих 
със данъци, със глоби и тегоби!
И пак, да знаех за кого да си го дам, 
не бих помислял да си го продам.
Но като всичките са маскари - 
защо да им го давам без пари? 

- Комай си прав! –отвърна ми. – Обаче 
това го разкажи на Цецка Цачева.

Ала и Цецка обяснения отказа. 
- Запитай лидера на ГЕРБ! – ми каза.

И лидерът на ГЕРБ вината си отрече:
- Туй ГЕРБ не го е решавал! – на шопски рече.
Такова нещо аз не съм решил – 
туй от Станишев съм го наследил.

И аз се скапах. 
Още малко ще поскитам, 
последно омбудсмана да запитам, 
за да го чуем той какво ще каже.
Ако и според него се окаже, 
че нямам над гласа си пълна власт - 
пак ще празнувам със спанак и праз.

Сърдечни поздрави! Да се смеем ли, да плачем ли...?

В родината сме си на вечни пости,
скелети сме от душа и кости,
бедността ни е вечно на гости...
И за дявола гласа си да дадеш,
пак лучец и спанак ще си ядеш :)