В поредица от статии Васил Лазаров разглежда мястото на религията в творчеството на най-именитите български поети. А как е застъпена религията в творчеството на хулитерските поети, на Ангар например? Защото тази тема явно е вълнувала и него и той я засяга в много свои стихове, а част от тях са събрани и в книжката му “Стихове със името на Бога”.
Още в първото стихотворение – “Банатска нощ” - Ангар изразява уважението и възхищението си от книгата над книгите - Библията. Казаното в нея за него е и вярно, и убедително, и той не пропуска да го използва, за да насърчи любимата си да преодолее своите опасения:
“А във Библията много правилно се казва –
че ако грехът е таен, Бог не го наказва!”
Хората за Ангар са “божии овчици”, а Господ е пастирът, който непрекъснато и навсякъде се грижи за тях:
“И защо да се тревожим ний, овците божи –
Господ Бог ни е пастирът – той да се тревожи!” (Пак там).
В поезията на Ангар Господ е непрекъснато и навсякъде, той непрекъснато бди над хората:
“Вложих в нея таз поука:
“Бог ни слуша, той е тука!” ("Притча").
А също и: "Друг ако не види - Господ ще ни види!" ("Пъдар").
За Ангар това, което се случва в света, е отражение на настроението на Бога:
“Ако Господ весело се смее –
ясно слънце над земята грее!”("Вита стълба води към небето").
Но и когато Господ се мръщи, когато е гневен, когато наказва – когато до такава степен не можем да проумеем замислите му, че сме склонни да възкликнем: “Няма справедливост, Господ няма!” – дълбоко в душата си Ангар е уверен в неговата мъдрост, добронамереност и грижа.
“Хора, няма място за тревога!
Всичко, що се случва, е от Бога!
Даже ако Господ ни очисти,
неговите помисли са чисти:
Щом като сме живи и сме здрави,
всичко занапред ще се оправи!” (”Вита стълба води към небето”).
В съзнанието на Ангар Бог е справедлив, неподкупен и чужд на всякаква суета и лест:
“Господ не обича свещи да му палят,
псалми да му пеят, в църкви да го славят!
Всяка лест и гордост е на Бога чужда –
от такова нещо Господ няма нужда!” (”Господ не обича свещи да му палят”).
Като смирена, грижовна, милосърдна и постоянно загрижена за хората е изобразена и Божията майка:
“С длани, пред лицето си събрани,
и с очи, във пода приковани,
Дева Богородица се моли...” (”Молитва”).
Определено положително е отношението на поета и към служителите на вярата – свещениците. В стиховете му те са мъдри, отзивчиви, изпълнени със съзнанието за своята мисия и своя дълг. Те са носителите и възпитателите на народа в християнски добродетели. Поученията им са винаги и само към добро:
“Истинските християни трябва да са щедри,
и тогава ще са здрави, радостни и ведри!” (”Патриархът свойто паство учеше смирен”).
И винаги най-напред към свещеника се обръща поетът в часовете на душевно раздвоение и съмнение:
“Реших - кого, кого да питам:
до пастора да се допитам!” (”Думи на пастор Гера”).
“Както в извора водата винаги е бистра,
тъй и мястото край него трябва да е чисто!” –
говори пък свещеникът на посетителите на манастира ("Как се яде диня"). И уж буквални, думите му имат и богат метафоричен смисъл: че както водата в извора е винаги чиста, така чисти трябва да бъдат и душите ни!
И попът на село Кратунци винаги е готов да даде съвет, да посъчувства, да посъветва и утеши нещастните и обидените:
“Дядо поп на масата ми седна,
във очите тъжни ме погледна
и ми каза: “Не тъжи, Ангаре!...” (”Всичко на земята се повтаря”).
А колко силно чувства своята отговорност за енориашите си свещеникът на село Маймунци, който (чрез устата на Свети Илия), сам се обръща към себе си:
“На тези хора ти си поп! За тях
ти отговаряш! Всеки техен грях
на оня свят и върху теб ще ляга!
Ти трябва
все да мислиш и решиш,
как греховете им да намалиш!” (”Маймунчани си имат панаир”).
Истинският християнин, независимо католик или православен, е длъжен не само да обича доброто, но и да ненавижда злото.
“За всички в християнските редици,
за православни и за католици,
е нужно както Бога да обичат,
тъй и от дявола да се отричат!” (”За всички в християнските редици”).
Ангар вярва, че хората са сътворени от Бога, а не са продукт на някаква измислена “еволюция”.
“Тъй съм сътворен от Бога
и да бъда друг не мога!” ( ”Тъй съм сътворен от Бога”).
“Душата ми принадлежи на Бога!” – казва поетът. А как стои въпросът с тленното, с тялото?
“Душата ми принадлежи на бога,
но тялото ми си е само мое!
На мен единствен то се уповава,
за него само аз съм отговорен!”
Истинският християнин трябва да се грижи и за тялото си, защото то не е само съсъд на съблазни, но е и дом на душата!
“Ще си го ваксинирам, да е живо!
Ще го извайвам, за да е красиво!
Ще го укрепвам със храна обилна,
и ще си го тренирам - да е силно!"
Но с каква цел?
С единствената цел: да се съхрани и оцелее колкото се може по-дълго, за да е в състояние човекът да изпълни всичко, което на този свят Бог му възложил! С това всъщност Ангар изказва мисълта, че принадлежим на Бога не само с душите, но и с телата си!
Вярата на Ангар в Бога е толкова силна, че стига до отричане на свободната ни воля! Нека пак да си припомним редовете: “Всичко, що се случва, е от Бога!”, и “Тъй съм сътворен от Бога и да бъда друг не мога!”
Нeщо повече - той не само че не може да бъде друг, но и не иска да бъде друг! Единственото, към което се стреми, е да остава такъв, какъвто Господ го иска! Ако ние правим добро, правим го, защото Господ иска с това добро да зарадваме някого, да го възнаградим за неговата отзивчивост,
И последно: а наистина ли Ангар вярва в задгробния живот, в съществуването на ада и на рая?
Разбира се, че вярва, като в мислите си се мята от едната крайност в другата. От една страна, съзнавайки колко е грешен – защото нали само който не живее, той не греши, разбира, че след смъртта си справедливо ще бъде запратен в ада:
“И затова след време,
ако поискаш да се срещнеш с мене,
ще ме намериш дето ми се пада –
в девети или осми кръг на ада!” (”Безбожник бях).
Но дълбоко в душата си, уповавайки се на безкрайната божия доброта и милост, се надява и на нещо по-добро:
“Освен това си мисля,
че скоро ще умрем.
Добър е Господ, зная –
той ще ни пусне в рая!
Там пъпеши и дини
на воля ще ядем!”
(”Луната е като резен от диня”).
***
ПП:
Какво представлява този ми постинг?
Това е пародия на постингите на Васил Лазаров.
С която показвам, че ако сме си поставили такава цел, за християнски поет може да бъде представен и най-големият атеист.
Профилът във ФБ на съдия Татяна Гьонева ...
Млади погубили...