Кратунци!
Няма по-известно сЕло!
Със собствен вестник! Със “Кратунско дело”!

Но най-известно то е със двамина:
с Калина и с козата на Калина!

И нека Дитер си възпява Бистра,
с поезия изискана и чиста!
Но няма - и по жълтите павета -
моми като Калина и Винета!

И във гръдта не само на Ангар
Калина е разпалвала пожар!
Калина я възпяват и Кумеца,
Викториан, Ел Торо, Пришълеца ...
Дори родената от морска пяна
Венера - не е толкова възпяна!
А е работна! И така устата!!!

Но моят разказ днес е за козата.

Калина чузда копан е копала,
и билки сбирала, и шипки брала -
докато за коза пари събрала!

А след това отишла при Стоила.

Стоил природата го е дарила
със малко ум, ала със много сила.
За силата му го ценят жените,
не за ума - ум те си имат и самите!
И трябва ли им някаква услуга,
отиват при Стоил –
не търсят личност друга!

И тъй, Калина се е появила
и за коза пари му наброила.

- Стоиле, искам да не ми се цупиш:
иди в града една коза да купиш!
Ти само можеш да я довлечеш!

Обаче искам да я избереш!
Не искам много мляко да ми дава –
отиваш за коза, не търсиш крава!
Ала да бъде вакла и красива,
да бъде като мен, да ми отива!
Та във Кратунци който да ни види,
да се заглежда и да ни завиди!
Да казват: “Виж козата, виж момата!
И двете са върхът на красотата!”

- Ще го направя зарад теб, Калино!
Но ако обещаеш стомна с вино!

- Ще има вино колкото си щеш!
Но не сега – като я доведеш!

Стоил пристигнал във града и хлопа
най-първо върху вратника на попа.

Защо? Защото баба попадия
обичала Стоила без да крие!
Докато в църквата се моткал попа,
го виквала в градинката да копа.
Харесвала със него да приказва,
петела, пуйките да му показва,
и да му се любува през вратата,
как цепи със балтията дървата.

А този път и попът пък бил там.
- Стоиле, ти какво така насам?

Като разбрал защо е тук Стоил,
свещеникът във миг се оживил:

- Вземи козичката на нашата комшийка!
Каквато търсиш е! Но - беладжийка!
Нито врата, нито дувар я спира –
над всичко и под всичко се провира!
Веднъж, докато дремех под асмата,
за малко да ми опасе брадата!
Хаир ще сториш да я отведеш,
от тая напаст да ни отървеш!

Комшията, нали е за пари,
веднага почнал да се пазари:

- Да знаеш, мене хич не ми се дава!
Но старостта на никой не прощава!
Козичката е хубава и млада,
на място не се спира, не застава.
Аз като дъщеря си я обичам,
но подир нея мога ли да тичам!
Та казваш, че я взимаш за Калина?
Ще ме благослови! Ще ме спомина..!

И след като я заплатил, Стоил
със попското семейство се простил
и, като я завързал за рогата,
потеглил към Кратунци със козата.

На десет километра е Кратунци,
а точно по средата е Маймунци.

А пък маймунчани с това се славят,
че със кратунчани кодош си правят:
тъй както карловци със сопотлии,
тъй както габровци със свищовлии!
И не е било случай досега
да не измислят някаква шега!
А как пък ще пропуснат те Стоила,
с тоз малък ум и с таз голяма сила!
Особено ако се понапие,
ще се посмееме и ний, и вие!

А тоз кръчмар държал един козел.
На времето и той оттам го взел -
с козичката били като близнаци.
С еднаква козина, с еднакви знаци:
еднакви обички, еднакви им брадите,
петната край очите и ушите...

И в кръчмата Стоил докато пил,
козата му с козела заменил!

Стоил излязал, хванал си въжето,
и тръгнал към Кратунци през полето!
Запрял се пред вратата на Калина
и се провикнал: - Хайде, давай виното!

- Стоиле бре, ми ти ми водиш пръч!
Ми пръч е ами! Пипни тук и виж!
От това нещо как ще го доиш!

Стоил се вгледал, клепал с клепки, клепал,
отзад по шията си се почесал.
Но колкото и да се чешеш, братко,
не може друго – тръгвай за обратно!

Опънал на козела той въжето
и го повлякал към Маймунци през полето.
Но там, във кръчмата докато бил,
кръчмарят пак с козата го сменил!

Зарадвала се баба попадия.
- Козичката ли връщаш? Доведи я!

- Коза не връщам аз, ами козел.
Това каквото и оттук съм взел!

- Но как козел – не виждаш ли – коза!
Козичка винаги си е била!

А и съседката се появила,
и пълно канче с мляко издоила!

Тук се почесал по врата Стоил:
- Да, вярно, явно съм се заблудил!

В ръка въжето на козата взел
и с нея към Кратунци пак поел.
Ала във кръчмата докато бил,
кръчмарят пак с козела я сменил!

И пак Калина се е разбесняла,
ядосала се и го наругала:

- Стоиле бре, каква е таз боза!
Ти пак ми водиш пръч – не е коза!
Пипни между краката му и виж –
как може от туй нещо да доиш!

Почесал се Стоил.
- Брех, мамата му стара!
Как пак съм я забъркал таз попара!
И тоя поп, и тая попадия!
И тая им комшийка - шаврантия!
Какъв е тоя пръч! Каква бе тая кОза!
Изглежда са ми сторили хипноза!

И връзвайки нещастния козел,
обратно към града го е повел.
Но в кръчмата в Маймунци като бил,
кръчмарят пак с козата го сменил!

Той пак в града с козата се явява
и пак започват да го убеждават.
Пред него литър мляко издояват,
и нещо под опашката показват –
ала каквото и да му приказват
Стоил не вярва!
- Може да съм грешен,
но стига сте ме правили на смешен!
Издайте документ, че е коза –
със подписи, заверки, със печати!
МайтАпите се вие, аз си патя!

Във кметството размисляли, кроили,
и тази вула са му съчинили:

“Тоз документ се дава за това,
че туй животно: с две очи, с брада,
с уши, с чифт обички и чифт рога,
с кафяви петънца покрай очите
и с черни петънца върху ушите,
предадено на двайсети април
в Кратунци да го отведе Стоил,
не е козел, а истинска коза!”

Снабдена вече с документ, козата,
вървяла гордо вдигнала главата.

Но в кръчмата Стоил докато пил,
кръчмарят пак с козела я сменил!

Печатите под лУпа гледал кмета,
но грешка няма – всичките наред са!
Туй документ е! А добре се знае
че кмет не може документ да не признае!
Кръщелно е това! Не ти е тути-фрути!
То инак цялата държавност ще се срути!

А даскалът пред всички си признал:
- Аз цял живот децата обучавам
ала коза от пръч не различавам.
Което го не знам, аз го не знам.
Съвет не мога никакъв да дам!

Но попът кАзал: - Всички сме от пръст!
Тук е намесен Господният пръст!
Туй само Господ може да го прави:
пръч от коза, коза от пръч да прави!
А ние можем само да се молим:
когато Господ от чужбина се завърне,
пак този пръч в коза да го превърне!

И връчили въжето на Калина –
да го пасе из своята градина!

И силно го обикнала Калина!

А пък кръчмарят скоро съжалил,
че е сменил козата на Стоил.
Обичал той със този пръч да спори,
за политиката да му говори.
Освен това маймунските козички
опрашват се от пръч, не от пчелички!

И се замислил: дявол да го вземе –
как своя пръч обратно да си вземе!

И вечерта на Цветница, когато
в Кратунци им е сбор и на мегдана
се палят купчинки от суха слама
и сбират се моми, невести, лелки,
да скачат през огньове и попрелки,
козичката поставили в каляска,
с завързана уста - за да не вряска.
По тъмни улички, далеч от всички хора,
открили де е на Калина двора,
пред който пръчът вързан бил за кола.
Изскочили, до пръча приближили,
устата му със тиксо залепили,
и със козата като го сменили,
все тъй беззвучно се отдалечили.

А сутринта, когато някой зърнал
че пръчът във коза се е превърнал,
към черквата назад се втурнал лудо,
да съобщи за станалото чудо!

И чудото, тъй както подобава,
донесло на Кратунци нова слава:
че всеки, който му е сбъркан пОла,
гърба си ако поотърка в кОла,
проблемите си скоро ще забрави!
А пък на Цветница ако го прави,
не е възможно да не се оправи!

И краставици, чушки, камби, дини -
купуват от кратунските градини.

И в църквичката щедра лепта дават,
в молитви попът да ги споменава.

Калина само била недоволна,
и две недели била като болна.
Едва сега разбрало туй момиче,
как можело и пръч да се обича!

Но после свикнала, и в махалата
си се разхождат вечер със козата!

Такива санким, разни щуротии
се случват по Кратунските мерии!

Знаеш, че харесвам! Усмивки!:)

Благодаря ти за това че ме четеш и за отзива , златна Есен! Много се радвам, че ти е харесало! :)))

Много ме разсмя :-)

Благодаря ти за отзива, Камен! Радвам се ако те е разсмяло. И според мен е смешно, но недостатъкът му е, че е дългичко!

БРАВО-БРАВО ... НЕВЕРОЯТНО ...