На 22 юни 2008 се проведе отчетното събрание на Съюза на независимите български писатели. На него беше направен преглед на издадените през 2007 година от членовете на съюза книги.

Кратки рецензии на излезлите поетичние книги направи Соня Келеведжиева! Това е жена, която пленява с красотата, с интелекта и обаянието си! Изпишете името й в Гугъл – и ако страдате от манията за собствената си значимост и величие, след като неволно се сравните с нея, сигурно ще се излекувате!

Доклада си Соня Келеведжиева завърши с книгата на Ангар – “Пациентката на доктор Врабчев”.

Ангар е бил последен, защото неговата книжка е била изпратена едва в началото на юни, когато основният доклад е бил завършен; но все пак Соня е направила рецензия и на нея и я е добавила накрая.


 Прочее, ето рецензията! 

ПОГЛЕД В ОГЛЕДАЛОТО

(споделено за Ангел Чортов- Ангар и книгата му
“Пациентката на доктор Врабчев”- 2007;)

С огромен интерес разгърнах и прочетох книгата на Ангар, която съдържа осем хумористични поеми, защото вече бях попадала на негови творби в интернет пространството, които събудиха любопитството ми. Завладяна от някаква носталгия по четивните текстове, в които с тънка ирония авторите правят дисекция на обществото, времето и хората, без да натрапват философията си за живот, се потопих в творческия му свят. С удоволствие разбрах, че това не е първата му книга. Зад името му стоят десетина още, които сигурно са толкова добри, колкото и тази.

Поемите в “Пациентката...” увличат със сюжета си, който се върти около една случка, увличат с римите, с мелодиката си дори. Ангар познава силата на поетическата техника. При него няма маниерност, пресиленост, издевателство над словото. Пестелив в поетичната образност, без натрапчива метафорика, с мяра и с добър вкус, той изследва проблемните реалности на обществения живот по една наглед опростена схема и създава истинско словесно хумористично изкуство.

Всяка от поемите в книгата изобразява същностна черта на действителността или черта от характер на герой, върху която авторът се фокусира. Всеки персонаж е дефиниран на базата на една страна от неговия характер, което ни връща към естетиката на Класицизма.

В конфликтите между отделните индивидуалности се отразяват противоречия от съвременната действителност. Героите са образи типове, които са ни познати някак, защото са част от обществените реалии, а може би имат и свои конкретни прототипове.
Там където има диалог в поемите, той е непосредствен, жив и гъвкав. Наподобява естествения разговор, краткостта на анекдота и неговата свежест. В диалога се проявява богатата многозначност и риторичната сила на въздействието.

Ангар се надсмива над пороците на времето, окарикатурява деформациите в човека и обществото ни: надсмива се над лицемерната набожност, над преструвките в любовта, над интригантството, над мнимото благочестие, над престорената любов и т.н. Хуморът му е добродушен и лек, а на места ироничен и хаплив, разобличителен.

Интересна е строфичната организация на поемите, макар че не можем да говорим за ясно изразена такава. Двустишия, терцини, четиристишия, октави, десетостишия преливат едни в други, завъртат се в някакъв водовъртеж. Ту имаш усещане за безкрайност на разказа, ту мисловният поток е възспиран от единични кратки стихове, в които е закодирана идея или лирическият говорител рязко прави констатация, коментира постъпка или описваното събитие. Римуването на стиховете (ту съседна, ту кръстосана рима) създава мелодичността в изказа и четивността на поемите.

Случките са забавни, провокират размисъл, всяка поема носи притчово послание. И ако не бяха поетични творби, а текстове в проза - бих казала, че се родеят и жанрово с Бокачовия “Декамерон”. Ангар не се ограничава обаче само с изучаване на човешката природа и условията, при които тя се проявява, но и изследва социалнополитическата реалност на Новото ни време, извеждайки наглед прост житейски факт, делнична случка, около която се “завърта” творбата. По алегоричен път, а някъде и директно, той демонстрира критичното си отношение към светската и църковна власт, покварата на самозабравилите се “богоизбрани”, коментира връзката човек-общество-време; проблемите за морала, брака, любовта, мнимото благочестие, тиранията на обществените условности, норми на поведение и т. н. Така по един забавно-хумористичен начин, чрез средствата на художествената литература, Ангар казва своите истини за света и хората; сваля маски; разбулва тайни. Разкривайки човешката същност, той дискутира в поемите си сложни въпроси на битието, кара ни да погледнем в огледалото собствената си Сянка, Живота и Времето, а това прави книгата му полезна.

Пожелавам на добър час на книгата и автора.
Соня Келеведжиева

Благодаря ти, Соня!