Ловджиите двамина са във село.
Ангар е, както винаги, начело.
Но фенове по-много Кънчо има –
той лъже не за двама, а за трима!

А и речта му е така цветиста –
нанизва думите като мъниста.
И разказа нормално уж започва,
но все го свършва със „червена точка“.

Каручки Кънчо в селото продава.
Пред кръчмата, „на паркинга“
ги построява,
и като влезе, та ги заразправя -
за работата си съвсем забравя.

Седят край него хората, и пушат,
но са наострили уши, и слушат.

- Явила се бе във Маймунци мечка.
Но не нормална мечка, а стръвница.
Започнала със ягнета, с овчици,
с теленца, после с крави, с биволици, ...

И дойде кметът им. Бай Кънчо, каже,
ще те помоля да не ми откажеш!
Да може пет-шест дена да не пиеш!
Таз мечка можеш само ти да я убиеш!
Започна с яренца, с кози, с овчици,
че после крави, после биволици….

Добре.
Намерихме едно теленце.
Завързах го с конопено въженце
за един дрян в Дълбоката падина.
Знам – мечка има ли, оттам ще мине.
Със бренеке си заредих чифтето
и легнах в едни храсти зад дерето.

По едно време замуча телето,
започна да се дърпа на въжето,
ама така се дърпа – ще го скъса!
И идва мечката - да го разкъса!
Ама мечок огромен, великан!
Главата му – като голям казан.
С едни големи и космати лапи.
С широки нокти, сякаш са лопати….

И аз съм се прицелил, с бренекето,
зад плешката му, точно във сърцето.

И тук, внезапно, като от небето,
една муха на мушката ми кацна!
Кацна мухата, вдигна си краката,
и почна да си чисти с тях крилата.

Тук някой се извикал от вратата:

- Къде е Кънчо? Имаш мющерия!
Излизай, бричките да му покажеш,
а после случката ще доразкажеш!

Излязъл Кънчо.
Пазарлъци, разправия …
То иначе не става търговия.
Но справил се, печалбата прегърнал,
и предоволен в кръчмата се върнал.

И там му казват:
- Много се забави!
Какво се случи? Ти какво направи?

- А докъде бях стигнал, че забравих?

- Додето тя си вдигнала краката.

А той забравил, че говорел за мухата.

- Награбих я, набързо я оправих,
и там, на мястото, си я оставих!