След като се справи с вилните и митничарските селища, “Комисията Кушлев” дойде и при мене.
- Какви доходи имаш?
- Пенсионер съм.
- Колко ти е пенсията?
- Двеста лева. Има хора и с по-малки.
- И още си жив?
- Жив съм.
- За да живее, на човек му трябват минимум 360 лева. А ти декларираш двеста. Значи всеки месец укриваш доход от най-малко 160 лева. С двеста лева на месец човек не може да живее!
- Ами … аз правя икономии.
- Какви икономии правиш?
- Ами … чай не си купувам – шипки бера.
- Но захар слагаш, нали?
- И захар не слагам – диабетик съм.
- Така. Три чая на ден, по 30 стотинки, за трийсет дена – 18 лева ти смъкваме. Но още 142 лева укриваш. Правиш ли и други икономии?
- Ами … да, правя. Хлябът ми е на половин цена – от този, застоялият, дето после го дават за животните.
- Тоя хляб и животните не го ядат – той мухлясва.
- Аз си препичам филийките на тостера и си го ям.
- Добре – за трийсет дена, трийсет хляба, по петдесет стотинки, намаляваме ти още 15 лева. Прибавяме обаче 5 лева за ток за тостера - икономията ти отива на 10 лева. Остават ти още 132 лева – откъде ги вземаш?
- Откъде ги вземам?
- Ние не знаем, ти знаеш. Помисли  добре! И ако до една седмица не ги декларираш – конфискация и затвор!
И си излязоха.

Ама че ситуация – сега пък и такъв проблем! Ама хак ми си е, като съм още жив!