Ти се втурна в съня ми,
с едно лихо докосване,
на твоята длан
върху моите пръсти.  

И понеже в живота ни
съществува симетрия,
и най-ранните спомени
ни спохождат най-късно,
и понеже почувствах,
че нещо със мен ще се случи,
аз ти пиша сега
това закъсняло писмо!

Ти ме върна отново  
във водите на детството бистри! 
В едно свидно градче,
във което познати са всички,
дето слънчеви зайчета
скачат по руси косички,
и очите са радостни,
и в усмивките греят сълзи.

С яничарска ръка
нас животът от къщи ни грабна.
Като малки дечица от гръд –
ни откъсна от родния край.
И за хляба корав,
в градове и държави далечни,
ни пропъди съдбата омразна – орисница зла! 

Колко път извървях, 
в неприветни и тягостни друми!
Колко мъка, обиди
и обич измамна видях!
Срещнах много жени,
а във някои бил съм и влюбен.
Но оставах пак сам -
уморен, отегчен и разлюбен,
и забравил за тях, и забравен от тях.

Ти къде си била?
Как тъй дълго за теб бях забравил!
Колко време измина 
без мисъл и спомен за теб!
Ала образът мил, 
като въгленче, скрито под пепел,
е изчаквал мига, та в съня ми да ме навести! 

Аз не вярвам в прераждане!
Уж не вярвам,
а тъй ми се иска,
туй, в което ти вярваш,
наистина да е така!
И безбрежното време
обратно назад да ни върне,
и да бъдем пак с тебе щастливи - ръка във ръка! 

Моя светла и чиста,
моя детска любов, лека нощ!